Закон за данъците върху доходите на физическите лица Предмет на закона

(последни изменения декември 2015 г. / извадка )

Предмет на закона

Чл. 1. Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец.

Обект на облагане

Чл. 2. Обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица.

Данъчно задължени лица

Чл. 3. Данъчно задължени лица по този закон са:

1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;

2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.

Местни физически лица

Чл. 4. (1) Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

(2) За целите на ал. 1, т. 2 лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната.

(3) За целите на ал. 1, т. 2 периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България.

(4) За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

(5) Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

Чуждестранни физически лица

Чл. 5. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4.

Задължения за данъци на местните физически лица

Чл. 6. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

Задължения за данъци на чуждестранните физически лица

Чл. 7. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Доходи от източници в Република България

Чл. 8. (1) Доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България.

(2) Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

(3) Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от източник в Република България.

(4) Доходът от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец, регистриран в Република България, е доход от източник в Република България, без значение дали прехвърлителят е местно лице.

(5) Наградите и възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица – общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници, са от източник в страната.

(6) От източник в Република България са и следните доходи, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България:

1. неустойки и обезщетения, реализирани вместо или заедно с друг доход от източник в Република България;

2. парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;

3. възнаграждения, различни от възнаграждения по трудови правоотношения, изплащани на служител или на член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, на клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;

4. лихви, включително лихви по договор за лизинг;

5. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество;

6. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;

7. авторски и лицензионни възнаграждения;

8. възнаграждения за технически услуги;

9. възнаграждения по договори за управление и контрол на предприятия;

10. стипендии за обучение в страната и чужбина;

11. доходи от осигуряване и от застраховане.

(7) Доходи по ал. 6, начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната, не са от източник в страната.

(8) Доходите от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, издадени от държавата, общините, местни юридически лица, неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност, както и от сделки с тях, са от източник в България.

(9) Доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната са от източник в страната.

(10) Доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната.

(11) Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са доходи от източник в страната.

(12) При определяне на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.

Видове доходи

Чл. 10. (1) В зависимост от източника видовете доходи по този закон са:

1. доходи от трудови правоотношения;

2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;

3. доходи от друга стопанска дейност;

4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;

5. доходи от прехвърляне на права или имущество;

6. доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

(2) В зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични.

(3) Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването им.

(4) Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.

Облагаеми доходи

Чл. 12. (1) Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

(2) Когато в този закон е предвидено приспадане на разходи, при определяне на облагаемия доход от съответния източник се вземат предвид разходите, определени по този закон.

Облагане на доходите

Чл. 14. С данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава пета, придобити през данъчната година, с изключение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и на доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а.

(2) С данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а.

(3) С окончателен данък се облагат доходите по глава шеста.

(4) Физическите лица, включително едноличните търговци, за доходи от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси. За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на този закон.

Данъчна година

Чл. 15. Данъчна година е календарната година.

Определяне на облагаемия доход и на данъчната основа

Чл. 16. (1) Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон.

(2) При определяне на облагаемия доход не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, както и доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси.

Обща годишна данъчна основа

Чл. 17. Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

Пълният текст на закона може да прочетете тук или като се свържете с нас.