Закон за митниците

Част първа.

ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда устройството и организацията на митническата администрация и извършваната от нейните органи дейност.

Чл. 2. (1) Дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на митническата територия на страната митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административнонаказателни разпоредби и разследвания на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Митнически надзор е съвкупност от действията на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор.

(3) Митнически контрол е извършването от митническите органи на специфични действия като проверки на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряване спазването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове.

Чл. 3. Лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, преминават държавната граница през граничните контролно-пропускателни пунктове и подлежат на митнически надзор и контрол, който се осъществява в определени за тази цел места. Редът, по който се извършват митническият надзор и контрол, се определя в правилника за прилагане на този закон, наричан по-нататък "правилника".

Чл. 4. (1) Всички лица са длъжни да уведомят незабавно митническите органи за оставените при тях, намерени или задържани стоки, включително превозни средства, за които се знае или се предполага, че са внесени без извършване на съответните митнически формалности. Тези стоки следва да бъдат представени пред митническите органи.

(2) Ако собственикът на оставените, намерените или задържаните стоки, включително на превозните средства, е чуждестранно лице, неизвестно лице или местно лице с неизвестен адрес и ги потърси в срок шест месеца от деня на представянето им пред митническите органи, лицето извършва съответните формалности за получаване на митническо направление за стоките, след като заплати всички направени разходи от митническото учреждение за тях.

(3) Оставените, намерените или задържаните стоки, включително превозните средства, се считат за изоставени в полза на държавата, когато:

1. собственикът им е чуждестранно лице, неизвестно лице или местно лице с неизвестен адрес и от деня на представянето им пред митническите органи са изтекли шест месеца;

2. собственикът им е местно лице с известен адрес в страната и от деня на връчване на поканата за вдигане на стоките, изпратена от митническото учреждение, са изтекли три месеца. Поканата се изпраща в седмичен срок от деня на представянето на стоките пред митническите органи.

Чл. 5. (1) Всички лица, включително държавните органи в рамките на своята компетентност, оказват съдействие на митническите органи при извършване на тяхната дейност. Те са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искането от митническите органи да предоставят информация относно посочените в него факти и обстоятелства.

(2) Никой няма право да се разпорежда със стоки под митнически надзор без знанието и разрешението на митническите органи.

(3) Действията, извършени в нарушение на ал. 2, са недействителни спрямо митническите органи.

 Чл. 6. Всички лица, които са свързани с операциите по внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки, са длъжни за целите на митническия надзор и контрол да предоставят на митническите органи по тяхно искане и в определен от тях срок цялата информация и документация по конкретните операции независимо от използвания носител.

Глава втора.

МИТНИЧЕСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

Раздел I.

Устройство и организация

Чл. 7. (1) Митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция "Митници" към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) Агенция "Митници" е структурирана в Централно митническо управление и регионални митнически дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции.

(3) Регионалната митническа дирекция е структурирана в регионално митническо управление и митници. Общата и специализираната администрация в регионалното митническо управление са организирани в отдели.

(4) Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата са организирани в отдели.

(5) Централното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническата администрация и извършва митническа дейност.

(6) Регионалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на регионалната митническа дирекция митници, извършва митническа дейност и осигурява информационното обслужване на митниците и на Централното митническо управление.

(7) Териториалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на митницата митнически бюра и/или митнически пунктове и заедно с тях е основен изпълнител на митническия надзор и контрол.

(8) Общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър. Длъжностните лица от инспектората при министъра на финансите имат право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация във връзка с извършваните от тях проверки.

(9) Агенция "Митници" може да издава специализирани печатни издания.

Чл. 8. Регионални митнически дирекции, митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници". Директорът на Агенция "Митници" определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.

Чл. 9. (1) Агенция "Митници" се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя.

(2) При осъществяване на своите функции директорът на Агенция "Митници" се подпомага от заместник-директори. Броят на заместник-директорите се определя в устройствения правилник на агенцията.

(3) Заместник-директорите на Агенция "Митници" се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията.

(4) В структурата на Агенция "Митници" се включва инспекторат на пряко подчинение на директора на агенцията, който осъществява контрол върху дейността на митническата администрация.

Чл. 10. (1) Митнически служител може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация.

(2) Митническите служители не могат:

1. да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници или да участват лично или чрез подставени лица в органите за управление на търговски дружества, кооперации и други организации със стопанска дейност;

2. да сключват допълнителни трудови договори освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения;

3. да са в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително.

(3) Митническите служители, които заемат длъжност по служебно правоотношение, трябва да отговарят и на изискванията по чл. 7 от Закона за държавния служител.

(4) При назначаване на работа митническите служители подписват декларация за обстоятелствата по ал. 1 и 2.

(5) При назначаване, освобождаване и всяка година най-късно до 31 май митническите служители са длъжни да декларират пред директора на Агенция "Митници" своето имотно състояние, както и имотното състояние на своите съпрузи (съпруги) и на ненавършилите пълнолетие деца по декларация-образец, утвърдена от министъра на финансите.

(6) По писмено искане на директора на Агенция "Митници" органите на Националната агенция за приходите предоставят данни за доходите и имуществото на митническите служители.

(7) По отношение на защитата и достъпа до данните по ал. 5 и 6, обработвани от Агенция "Митници", се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни.

(8) Несъвместимостта по ал. 1 и 2, както и неподаването в срок на декларация по ал. 5, е основание за едностранно прекратяване на трудовите или служебните правоотношения с митническия служител без предизвестие.

Чл. 11. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема устройствен правилник на Агенция "Митници" и определя числеността на персонала в агенцията и в Централното митническо управление.

(2) В Устройствения правилник на Агенция "Митници" могат да бъдат определени допълнителни изисквания за заемане на длъжности в митническата администрация.

(3) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" приема правилници за организацията и дейността на регионалните митнически дирекции.

Чл. 12. Митническите органи събират такси за допълнително предоставени услуги и за случаи, определени в правилника. Тези такси не са митни сборове. Размерът им се определя от Министерския съвет.

Чл. 13. Агенция "Митници" събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол.

Чл. 14. (1) Агенция "Митници" е администратор на:

1. приходите по чл. 12;

2. приходите по чл. 13;

3. деветдесет на сто от приходите по чл. 240, ал. 2;

4. приходите от експлоатация на недвижимо имущество - държавна собственост, и от предоставяне на данни;

5. двадесет на сто от събраните глоби и имуществени санкции за митнически и валутни нарушения;

6. приходите от печатните издания по чл. 7, ал. 9;

7. приходите от ползване на почивната база;

8. приходите по чл. 17, т. 3 от Валутния закон и по чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс;

9. приходите по чл. 64, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" определя служителите за допълнително възнаграждение за участие в борбата срещу митническите и валутните нарушения и престъпления и за материално стимулиране.

(3) Средствата по ал. 2 се определят в размер двадесет и пет на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенция "Митници" за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.

(4) Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по ал. 2 се определя с наредба, издадена от министъра на финансите.

 Раздел II.

Функции и задачи

Чл. 15. (1) Митническата администрация:

1. участва в разработването и реализира митническата политика на държавата;

2. участва в разработването и изпълнението на международните договори, които се отнасят до митническата дейност;

3. осъществява международните митнически връзки;

4. събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика. Условията и редът за тези дейности се определят в наредба, издадена от министъра на финансите;

5. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители;

6. застрахова митническите служители срещу злополука и застраховка "Живот" за сметка на своя бюджет.

(2) Митническите органи:

1. осъществяват митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

2. изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки;

3. прилагат, в рамките на своята компетентност, тарифните мерки и мерките на търговската политика на Република България;

4. защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност;

5. осъществяват митническо разузнаване и разследване за противодействие на митническите и валутните нарушения;

6. организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори;

7. осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

8. издават решения за прилагането на митническите разпоредби;

9. (отм.)

10. осъществяват дейност по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания;

11. участват при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи;

12. прилагат мерки за граничен контрол за защита на права върху интелектуалната собственост.

(3) Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения се уреждат със съвместна инструкция на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи.

(4) Митническата администрация изпълнява и други дейности, възложени й със закон.

Раздел III.

Правомощия на митническите органи

Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

1. да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

3. да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол;

4. да изискват представяне на документ за самоличност;

5. да изискват писмени или устни обяснения;

6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

7. да събират суми: за митни сборове за внесени и изнесени стоки; за неизпълнени задължения и поръчителства; за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за всякакви други митнически задължения и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи;

8. да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събирани от тях;

9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

10. да извършват претърсвания и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс;

11. да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и с разрешение на съответната прокуратура.

(2) (отм.)

(3) Митническите служители имат право да носят оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост.

(4) При осъществяване на правомощията по ал. 1, т. 1 специализирани контролни органи на Агенция "Митници" имат право да спират пътните превозни средства във вътрешността на страната при условия и по ред съгласно чл. 15, ал. 3.

(5) По писмено искане на директора на Агенция "Митници", на директорите на регионални митнически дирекции и на началниците на митници органите на Националната агенция за приходите предоставят данни за последващи сделки относно количеството, вида, стойността и произхода на стоки, обект на вносно-износни операции, за суми, подлежащи на внасяне или възстановяване по Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите, както и за установени от органите на Националната агенция за приходите нарушения, извършени от лица, осъществяващи дейности по вноса и износа.

(6) Редът и начинът за електронен обмен на информация между митническата администрация и Националната агенция за приходите се определят със съвместна инструкция на директора на Агенция "Митници" и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(7) При извършване на проверки в рамките на последващия контрол или в хода на митническото разследване за установяване на митнически задължения или нарушения, когато са налице данни за укриване на факти и обстоятелства, които са от значение за проверката или за разследването, както и при възпрепятстване на тяхното провеждане, митническите органи могат да извършват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. В тези случаи митническите органи, които извършват проверката или разследването, имат правомощията на органи на досъдебното производство.

(8) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат и за правомощията и процесуалните действия на митническите органи по ал. 1, т. 10 при извършване на проверките по ал. 7, както и за правата и задълженията на проверяваните лица относно основанието и целите на претърсването и изземването, органите, които го осъществяват, и лицата, които присъстват, както и относно правото на защита на проверяваните лица.

Чл. 17. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

1. да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

2. да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

3. да представят митнически знак и служебна карта;

4. да носят униформено облекло, когато това е предвидено за съответните длъжности в Устройствения правилник на Агенция "Митници";

5. да спазват утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител;

6. да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон по искане на длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция "Митници".

(2) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Чл. 17а. (1) Митническите органи събират и обработват лични данни за целите на митническия надзор и контрол.

(2) Администратор на лични данни е директорът на Агенция "Митници", който възлага обработката на лични данни на оправомощени от него длъжностни лица, при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

(3) Събраните и обработени от митническите органи лични данни може да се предоставят на органи на чужди държави и на международни организации в изпълнение на международни споразумения, по които Република България е страна, при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

Глава трета.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА

Раздел I.

Представителство

Чл. 18. (1) Всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията и процедурите, предвидени в този закон и в нормативните актове по прилагането му, включително и от митнически агент.

(2) Условията и редът, при които представителството се осъществява от митнически агент, се определят в правилника.

(3) Представителят трябва да бъде местно лице освен в изрично посочените в този закон случаи.

(4) Митническите органи изискват от всяко лице, което заявява, че действа като представител, да представи писмени доказателства за това.

 Раздел II.

Решения на митническите органи

Чл. 19. (1) За издаване на решение от митническите органи във връзка с прилагането на митническите разпоредби лицето, поискало издаването му, трябва да представи цялата необходима информация и документация.

(2) Решението по ал. 1 трябва да бъде взето и съобщено на молителя в срок, определен в правилника. Когато искането за решение е направено писмено, решението трябва да се вземе в предвидения в правилника срок, считано от датата, на която искането е получено от митническите органи. Решението се съобщава писмено на молителя.

(3) Когато митническите органи не могат да се произнесат в определения срок поради необходимостта от събиране на допълнителна информация, те трябва да уведомят молителя преди неговото изтичане, като посочат причините и необходимия им срок за вземане на исканото решение.

(4) Решенията на митническите органи, с които се отхвърлят исканията на лицата или са неблагоприятни за тях, трябва да са мотивирани.

Чл. 20. (1) Ако решение, взето в полза на съответното лице, се основава на невярна или непълна информация, то се обезсилва, когато:

1. молителят е знаел или е трябвало да знае, че информацията е невярна или непълна; и

2. такова решение не би могло да се вземе въз основа на вярна или пълна информация.

(2) Лицето трябва да бъде уведомено за обезсилването на решението.

(3) Обезсилването влиза в сила от датата, на която е било взето решението.

Чл. 21. (1) В случаи, различни от чл. 20, решение, взето в полза на заинтересуваното лице, се отменя или изменя, когато едно или повече от условията му не са изпълнени или вече не се изпълняват.

(2) Решение в полза на заинтересуваното лице може да бъде отменено и когато това лице не изпълни задължение, възложено му с решението.

(3) Лицето, за което се отнася решението на митническия орган, трябва да бъде уведомено за неговата отмяна или изменение.

(4) Отменянето или изменението на решението влиза в сила от датата на уведомяването по ал. 3. Централното управление на митниците може в изключителни случаи, когато го изискват законните интереси на заинтересуваното лице, да отложи датата на влизане в сила на отменянето или изменянето на решението.

Раздел III.

Информация

Чл. 22. (1) Митническите органи предоставят на заинтересуваните лица информация относно прилагането на митническото законодателство. Митническият орган може да откаже да отговори, когато искането не е свързано с действително предстоящи вносни или износни операции.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя безплатно. Направените разходи се заплащат, когато са свързани с извършване на анализ, на специализирана експертиза на стоките, с връщането им на молителя и други.

Чл. 23. (1) Митническите органи издават с решение по чл. 19 обвързваща тарифна информация или обвързваща информация за произхода на стоките при писмено искане при условия и по ред, определени в правилника.

(2) Информацията по ал. 1 обвързва митническите органи и нейния титуляр само по отношение на тарифното класиране или на определяне произхода на конкретна стока, когато съответните митнически формалности за стоката се извършват след датата, на която информацията е била издадена.

(3) При митническото оформяне на стоките титулярът на получената информация удостоверява пред митническите органи пълното съответствие:

1. между декларираните стоки и стоките, описани в информацията, за целите на тарифирането;

2. между декларираната стока и обстоятелствата, които определят придобиването на произхода и стоката, и обстоятелствата, описани в информацията, за целите на произхода.

(4) Обвързващата информация е валидна за срок до три години, считано от датата на издаването й. Обвързващата информация се обезсилва, когато се основава на неверни или непълни данни, предоставени от молителя, независимо от условията по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2.

(5) Тарифната информация престава да бъде валидна:

1. при приемане на нов нормативен акт, когато тя не съответства на неговите разпоредби;

2. когато е несъвместима с тълкуването на номенклатурите, посочени в чл. 26. Несъвместимостта с тълкуването може да бъде:

а) на национално равнище - вследствие на изменение на националните обяснителни бележки към номенклатурите на митническата тарифа, или по решение на съда;

б) на международно равнище - вследствие на издаване на мнение за класиране, или изменение на обяснителните бележки към номенклатурата на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, публикувани от Световната митническа организация;

3. при нейното отменяне или изменение по реда на чл. 21 и при условие, че титулярът на информацията е уведомен за отменянето на нейното прилагане или за изменението й.

(6) Информацията за произхода престава да бъде валидна:

1. при приемане на нов нормативен акт или при сключване на съответно международно споразумение от Република България, когато не съответства на техните разпоредби;

2. когато е несъвместима:

а) на национално равнище - с обяснителните бележки и мнения, приети за целите на тълкуване на правилата, или по решение на съда;

б) на международно равнище - със Споразумението по правилата за произход, установено в Световната търговска организация, или с обяснителните бележки или мнения за произхода, приети за тълкуване на споразумението;

3. при отменяне или изменение по реда на чл. 21 и при условие, че титулярът е уведомен за отменянето на нейното прилагане или за изменението й.

(7) Титулярът на обвързващата информация, която престава да бъде валидна съгласно ал. 5, т. 2 или 3, или ал. 6, т. 2 или 3, може да продължи използването й в срок не по-дълъг от шест месеца от влизането в сила на съответните актове при условия и по ред, определени в правилника.

(8) Когато нормативните актове или споразумението по ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 предвиждат срок, различен от този по ал. 7, се прилага предвиденият в тях срок.

(9) Класирането или определянето на произхода на стоките в обвързващата информация се прилага само:

1. за определяне на вносни или износни митни сборове;

2. за изчисляване на експортни субсидии и всяка друга безвъзмездна финансова помощ при износ или внос на стоки като част от селскостопанската политика на Република България;

3. за използване на експортни лицензи и сертификати за внос или износ, които се представят при приемане на митническата декларация за стоките, при условие, че тези сертификати са издадени на основата на тази обвързваща информация.

Част втора.

ЕЛЕМЕНТИ, НА ОСНОВАТА НА КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ ВНОСНИ ИЛИ ИЗНОСНИ МИТНИ СБОРОВЕ И ДРУГИТЕ МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЪРГОВИЯТА СЪС СТОКИ

Глава четвърта.

МИТНИЧЕСКА ТАРИФА, ТАРИФНО КЛАСИРАНЕ

Чл. 24. (1) Стоките, пренасяни през държавната граница на Република България, се облагат с вносни или износни митни сборове, доколкото не е предвидено друго в този или в друг закон, както и в международен договор, по който страна е Република България.

(2) Вносните или износните митни сборове, дължими при възникване на митническо задължение, се основават на Митническата тарифа на Република България.

Чл. 25. Други мерки по отношение на специфични области, свързани с търговията със стоки, предвидени в нормативни актове и извън посочените в чл. 24, се въвеждат в съответствие с тарифното класиране на тези стоки.

Чл. 26. (1) Митническата тарифа включва:

1. Комбинираната номенклатура на Република България;

2. всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично основана на Комбинираната номенклатура на Република България или добавя подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ специфични области по отношение на прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията със стоки;

3. ставките и други елементи за облагане, които се прилагат за стоки, включени в Комбинираната номенклатура, по отношение на:

а) митата, и

б) облаганията при внос на стоки в съответствие със селскостопанската политика или в съответствие със специфични разпоредби, приложими към стоки, получени при преработката на селскостопански продукти;

4. преференциални тарифни мерки, включени в споразумения, по които Република България е страна, и предвиждат предоставянето на преференциално тарифно третиране;

5. преференциални тарифни мерки, приети едностранно от Република България в полза на страни, група страни или територии;

6. автономни мерки, въвеждани от Министерския съвет, с които временно се намаляват или премахват действащите вносни митни сборове по отношение на определени стоки (автономни мерки за суспендиране); условията и редът за въвеждане и прилагане на автономни мерки за суспендиране се определят с наредба на Министерския съвет;

7. други тарифни мерки, предвидени в други нормативни актове.

(2) При спазване на правилата за облагане с единна митническа ставка мерките по ал. 1, т. 4, 5 и 6 се прилагат вместо посочените в т. 3 по искане на декларатора, когато стоките отговарят на условията, установени за тези мерки. Искането може да бъде удовлетворено и впоследствие, в случай че са изпълнени съответните условия.

(3) Когато прилагането на мерките по ал. 1, т. 4, 5 и 6 е ограничено за определено количество или стойност на вноса, прилагането им се прекратява:

1. при тарифни квоти - веднага щом се достигне определеният количествен или стойностен лимит на вноса;

2. при тарифни плафони - от момента, определен с нормативен акт.

Чл. 26а. (1) Министерският съвет преди края на всяка календарна година приема Комбинираната номенклатура на Република България и определя ставки на мита в съответствие с обвързаните ставки на митата на Република България по Списъка със задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. (конвенционални ставки на митата), които се прилагат от първия ден на следващата година.

(2) Комбинираната номенклатура, конвенционалните ставки на митата и автономните ставки на митата се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 27. (1) Тарифното класиране на стоките е определяне съгласно установените в нормативен акт правила на:

1. подпозициите от номенклатурата по чл. 26, ал. 1, т. 1 или от всяка друга номенклатура по чл. 26, ал. 1, т. 2, или

2. подпозициите от всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично основана на Комбинираната номенклатура на Република България или добавя подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ специфични области по отношение на прилагането на мерки, различни от тарифните мерки, свързани с търговията със стоки.

(2) С наредба на министъра на финансите може да се определят допълнителни правила за тарифно класиране на стоките в съответствие със:

1. обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките;

2. обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, прилагана в страните - членки на Европейския съюз;

3. мненията за класиране на стоките, приети от Комитета по хармонизираната система на Световната митническа организация;

4. решенията за класиране на стоките, прилагани в страните - членки на Европейския съюз.

Чл. 28. (1) Условията, при които за определени стоки може да се прилага благоприятно тарифно третиране поради тяхното естество или специфичното им предназначение, се определят с правилника. Когато се изисква разрешение, се прилагат разпоредбите на чл. 92 и 93.

(2) По смисъла на ал. 1 под "благоприятно тарифно третиране" се разбира всяко намаляване или всяко временно намаляване или премахване (суспендиране) на вносни митни сборове, дори в рамките на тарифна квота.

Глава пета.

ПРОИЗХОД НА СТОКИТЕ

Раздел I.

Непреференциален произход

Чл. 29. Непреференциалният произход на стоките, определен в чл. 30, 31 и 32, служи за целите на:

1. прилагането на Митническата тарифа, с изключение на преференциалните тарифни мерки, посочени в чл. 26, ал. 1, т. 4 и 5;

2. прилагането на установени с акт на Министерския съвет мерки, различни от тарифните;

3. изготвянето и издаването на сертификати за произход.

Чл. 30. (1) Стоки, които произхождат от дадена страна, са стоките изцяло получени или произведени в тази страна.

(2) Изцяло получени в определена страна стоки са:

1. минерални продукти, добити в тази страна;

2. растителни продукти, отгледани в страната;

3. живи животни, родени и отгледани в страната;

4. продукти, получени от живи животни, отгледани в страната;

5. продукти от лов или риболов, извършен в страната;

6. продукти от морски риболов и други продукти, добити от морето, извън вътрешните морски води и териториалното море на страната, от кораби, регистрирани в страната и плаващи под нейно знаме;

7. стоки, получени или произведени на борда на кораби-заводи от продукти по т. 6 с произход от страната, при условие, че тези кораби-заводи са регистрирани в тази страна и плават под нейно знаме;

8. продукти, извлечени от морското дъно или неговите недра, извън вътрешните морски води или териториалното море, при условие, че тази страна има изключителни права да експлоатира това морско дъно или неговите недра;

9. отпадъци и скрап, получени от производствени операции, извършени в страната, и употребявани предмети, при условие, че са събрани в страната и са годни само за възстановяване на суровините;

10. стоки, които са произведени в страната изключително от стоките, посочени в т. 1-9, или от техни производни във всеки стадий на производство.

(3) За прилагането на ал. 2 в митническата територия на страната се включват нейните вътрешни морски води и териториалното й море.

Чл. 31. (1) Стоките, чието производство включва участието на повече от една страна, се счита, че произхождат от страната, в която са претърпели своята последна, съществена, икономически обоснована обработка или преработка, в оборудвано за целта предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий за производството.

(2) Обработка или преработка, за която е установено или има достатъчно данни, че целта й е била единствено да се заобиколят разпоредби, прилагани в Република България към стоки от определени страни, не се счита за достатъчна да придаде на получената стока произход от страната, в която тази обработка или преработка е била извършена.

Чл. 32. (1) Документ за доказване на произхода се представя, когато това се изисква от митнически или друг нормативен акт.

(2) Независимо от представянето на документ за произход на стоката митническите органи имат право, в случаи на основателно съмнение, да поискат други доказателства, които да потвърдят, че обявеният произход отговаря на правилата за непреференциален произход, установени в Република България.

Раздел II.

Преференциален произход

Чл. 33. Условията за придобиване на преференциален произход на стоките с цел прилагане на мерките по чл. 26, ал. 1, т. 4 и 5 се уреждат с:

1. международните споразумения на Република България за въвеждане на преференциални тарифни мерки;

2. нормативните актове за едностранно приети от Република България преференциални тарифни мерки.

Глава шеста.

МИТНИЧЕСКА СТОЙНОСТ

Чл. 34. Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в левове. Разпоредбите на тази глава уреждат определянето на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Република България, както и за целите на прилагане на установени с нормативен акт мерки, различни от тарифните.

Чл. 35. (1) Митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38, при условие, че:

1. няма ограничение относно правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача, освен ограниченията, които:

а) са установени с нормативни актове на Република България;

б) определят географския регион, в който стоките могат да бъдат препродавани, или

в) не засягат съществено стойността на стоките;

2. продажбата или цената не е подчинена на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;

3. каквато и да е част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача, освен ако е възможна корекция съгласно чл. 38; и

4. купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани - при условие, че договорната стойност е приемлива за митнически цели съгласно ал. 2.

(2) Обстоятелства, които се отчитат при свързани лица:

1. при определянето дали договорната стойност е приемлива за целите по ал. 1, фактът, че купувачът и продавачът са свързани лица, не следва да бъде основание договорната стойност да се разглежда като неприемлива. При необходимост следва да се разгледат обстоятелствата по продажбата и при условие, че връзката не е повлияла върху цената, договорната стойност следва да бъде приета. Ако въз основа на предоставената от купувача или от друг източник информация митническите учреждения имат основание да считат, че връзката е повлияла върху цената, те следва да съобщят своите основания на декларатора и да му дадат реална възможност да отговори. По искане на декларатора основанията му се съобщават писмено;

2. при продажба между свързани лица договорната стойност следва да се приеме и стоките да се остойностят съгласно ал. 1, когато деклараторът докаже, че тази стойност е много близка до една от следните стойности, определени в същия или приблизително същия момент:

а) договорната стойност при продажби на идентични или сходни стоки, продадени за износ в Република България между купувачи и продавачи, които не са свързани лица;

б) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 36, ал. 2, т. 3;

в) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4.

(3) При прилагането на ал. 2, т. 2 се отчитат различията в търговското равнище, в количеството, в елементите, изброени в чл. 38, и в разходите, направени от продавача при продажби, когато той и купувачът не са свързани лица, и които не се правят от продавача при продажби, когато той и купувачът са свързани лица. Изброените в ал. 2, т. 2 методи се прилагат по инициатива на декларатора и само за сравнителни цели, а не като основа за определяне на митническата стойност.

(4) Реално платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са извършени или следва да се извършат като условие за продажбата. Плащането не е необходимо винаги да бъде под формата на превеждане на пари, а може да бъде осъществено чрез акредитив или договоряеми средства и може да бъде извършено пряко или косвено.

(5) Действия, включително маркетингови, предприети от купувача за негова сметка, различни от тези, за които е предвидена корекция в чл. 38, не следва да се смятат за косвено плащане на продавача даже и когато те могат да се разглеждат, че са в полза на продавача или са били предприети в резултат на споразумение с него и разходите за тях не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена. "Маркетингови действия" по смисъла на тази алинея са всички действия, свързани с рекламирането и насърчаването на продажбата на остойностяваните стоки и всички гаранционни дейности по отношение на стоките.

Чл. 36. (1) Когато митническата стойност не може да бъде определена по чл. 35, тя следва да се определи чрез последователно прилагане на разпоредбите по ал. 2, т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. Изключение от посочения ред се допуска при прилагането на т. 3 и 4, ако деклараторът пожелае размяната на реда на тези две точки. Само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретна точка в посочената последователност, могат да се прилагат разпоредбите на следващата точка по реда, определен съгласно тази алинея.

(2) Митническа стойност, определена по реда на този член, е:

1. договорната стойност на идентични стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване;

2. договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване;

3. стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват тези стоки;

4. изчислената стойност, състояща се от сумата от:

а) разходите за материали и производство или за други операции, свързани с обработката на внасяните стоки;

б) сумата от печалбата и общите разходи, равна на тази, която обикновено се калкулира при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ за Република България;

в) разходите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 5.

(3) Допълнителните условия и правила за прилагане на ал. 2 се определят в правилника.

Чл. 37. (1) Когато митническата стойност на внасяни стоки не може да бъде определена по чл. 35 и 36, тя следва да се определи чрез способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията и на разпоредбите на тази глава.

(2) Митническата стойност, определена съгласно ал. 1, не може да се основава на:

1. продажната цена в Република България на стоки, произведени в България;

2. система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата стойност от две възможни стойности;

3. цената на стоки на вътрешния пазар на страната на износа;

4. производствени разходи, различни от изчислените стойности, които са били определени за идентични и сходни стоки в съответствие с чл. 36, ал. 2, т. 4;

5. цени на стоки, продадени за износ, който не е бил предназначен за Република България;

6. минимални митнически стойности;

7. субективно определени или фиктивни стойности.

Чл. 38. (1) При определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят:

1. следните разходи в размера, в който се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена:

а) комисиони и възнаграждения за посредничество (брокерски възнаграждения), с изключение на комисионите за покупка;

б) разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с остойностяваните стоки;

в) разходите за опаковка, включващи труда и материалите;

2. стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, когато са доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, за използване във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е била включена в платената или в подлежащата на плащане цена:

а) материали, съставки, части и други подобни, включени във внасяните стоки;

б) инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки;

в) изразходвани материали при производството на внасяните стоки;

г) инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн, планове и чертежи, които не са разработени в Република България и са били необходими за производството на внасяните стоки;

3. роялти и лицензни такси, отнасящи се до остойностяваните стоки, които купувачът пряко или косвено трябва да плати като условие за продажба на остойностяваните стоки в размера, в който тези роялти и такси не са включени в платената или в подлежащата на плащане цена;

4. стойността на всяка част от прихода, от всяка следваща продажба, отстъпване правото на владеене или ползване на внасяните стоки, която се предоставя пряко или косвено на продавача;

5. разходи за:

а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

б) товарно-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

в) застраховка на внасяните стоки.

(2) Добавки към реално платената или подлежащата на плащане цена по този член следва да се правят само на базата на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.

(3) При определяне на митническата стойност към реално платената или подлежаща на плащане цена не могат да се правят други добавки, освен предвидените по този член.

(4) В тази глава терминът "комисиона за покупка" означава възнаграждението, платено от вносител на неговия агент за услугата да го представлява при доставката на остойностяваните стоки.

(5) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 3:

1. таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки при определяне на митническата стойност;

2. плащания, направени от купувача за правото да разпространява или да препродава внасяните стоки, не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки, ако тези плащания не представляват условие за продажбата на стоките за износ за Република България.

Чл. 39. Митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена:

1. разходите за транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане;

2. разходи за строителство, инсталиране, монтаж, поддръжка или техническа помощ, извършени за стоките след вноса им;

3. таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България;

4. комисиони за покупка;

5. мита, данъци, акцизи и такси, дължими в Република България за вноса или за продажбата на стоките;

6. лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие, че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че:

а) такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена, и

б) обявеният лихвен процент не превишава равнището за преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансирането е било осигурено.

Чл. 40. В правилника могат да бъдат регламентирани специфични правила за определяне на митническата стойност на внасяни носители на информация, предназначени за използване в оборудване за електронна обработка на данни, които носят данни или инструкции.

Чл. 41. Редът за определяне на митническата стойност в специфични случаи се определя с постановление на Министерския съвет.

Чл. 42. (1) Превръщането на чуждестранната валута в левове за изчисляване на митническата стойност се извършва по обявения от Българска народна банка курс на чуждестранните валути към лева.

(2) Периодът, в който се прилага съответният валутен курс, се определя в правилника.

Чл. 43. (1) Разпоредбите на тази глава не засягат специфичните разпоредби за определяне на митническата стойност при внос на стоки, които са били под друго митническо направление.

(2) Независимо от разпоредбите на чл. 35-37 митническата стойност на бързоразвалящи се стоки, обикновено доставени на консигнация, по молба на декларатора може да бъде определена съгласно опростени правила, регламентирани с правилника.

Част трета.

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО ПОЛУЧАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО НАПРАВЛЕНИЕ

Глава седма.

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 44. (1) От момента на въвеждането на митническата територия на страната стоките са под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол в съответствие с действащите към датата на въвеждането разпоредби.

(2) Стоките са под митнически надзор до определяне на митническия им статут. С изключение на случаите по чл. 88, ал. 1 чуждестранните стоки остават под митнически надзор и до промяна на техния митнически статут или до влизането им в свободна зона или в свободен склад, или до реекспортирането им, или унищожаването им съгласно чл. 180.

Чл. 45. (1) Стоките, въведени на митническата територия на страната, трябва да бъдат незабавно превозени от лицето, което ги въвежда, съгласно разпорежданията на митническите органи до съответното митническо учреждение или до друго място, определено от тях. При необходимост митническите органи определят, маршрута за превоза на стоките.

(2) Лицето, което поема задължението да превози стоките, след като са въведени на митническата територия на Република България, е отговорно за изпълнението на задълженията по ал. 1.

(3) Алинея 1 не изключва прилагането на разпоредби на други нормативни актове при:

1. пощенски пратки;

2. туристически пътувания;

3. превози на стоки с незначително икономическо значение при условие, че не се създават пречки за осъществяването на митническия надзор и на митническия контрол.

(4) Алинеи 1, 2 и 3, както и чл. 46-60 не се прилагат за стоки, които временно напускат митническата територия на Република България, превозвани между две точки от тази територия по вода или въздух, при условие че превозът е извършен по директна линия от самолет или кораб, извършващ редовен рейс, без да спира извън митническата територия на Република България.

(5) Алинея 1 не се прилага за стоки, които се намират на борда на кораби или въздухоплавателни средства, пресичащи териториалните води или въздушното пространство на Република България, без да имат за местоназначение пристанище или летище на митническата територия на страната.

Чл. 46. (1) В случаите на непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства, когато лицето не може да изпълни поетите задължения по чл. 45, ал. 1, то е длъжно да уведоми незабавно най-близките митнически органи. Когато стоките не са унищожени напълно, митническите органи трябва да бъдат уведомени и за точното им местонахождение.

(2) Когато корабът или въздухоплавателното средство е принуден поради непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства да акостира или да се приземи временно на митническата територия на Република България, ако няма възможност да изпълни задълженията по чл. 45, ал. 1, лицето, управляващо превозното средство, или всяко друго лице, действащо вместо него, трябва да уведоми незабавно митническите органи.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи определят мерките, които трябва да се предприемат за осъществяване на митническия надзор, и при необходимост - за осигуряване превоза на стоките до митническо учреждение или до друго място, определено от тях.

Глава осма.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТОКИТЕ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ

Чл. 47. Стоките, които са превозени съгласно изискванията на чл. 45, ал. 1, трябва да бъдат представени пред митническите органи от лицето, което ги е въвело на митническата територия на Република България, или от лицето, което е поело превоза на стоките след тяхното въвеждане.

Чл. 48. За стоки, пренасяни от пътници или поставени под митнически режим, без да са представени пред митническите органи, може да се прилага и друг ред за представяне, определен в правилника.

Чл. 49. След представянето им стоките могат да бъдат обект на анализ или вземане на мостри за уточняване на митническото им направление с разрешение на митническите органи.

Глава девета.

МАНИФЕСТИРАНЕ И РАЗТОВАРВАНЕ НА СТОКИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ

Чл. 50. (1) За стоките, представени пред митническите органи, се подава митнически манифест.

(2) Митническият манифест трябва да бъде подаден незабавно след представяне на стоките пред митническите органи. Митническите органи могат да определят и друг срок за подаване на манифеста, но не по-късно от първия работен ден след деня, в който стоките са представени.

Чл. 51. (1) Манифестирането на стоките се извършва при условия и по ред, определени в правилника. Митническите органи могат да приемат и търговски или друг документ, вместо митнически манифест, ако съдържа необходимите данни за идентифициране на стоките.

(2) Митническият манифест се подава от:

1. лицето, въвело стоките на митническата територия на Република България, или от лицето, което е поело превоза на стоките след тяхното въвеждане;

2. лицето, от чието име са действали лицата, посочени в т. 1.

Чл. 52. Случаите, в които митническите органи могат да подават манифест служебно, както и да не изискват подаването на митнически манифест, се определят в правилника.

Чл. 53. (1) Стоките могат да се разтоварват или претоварват от превозните средства, на които се намират, само с разрешение на митническите органи на места, определени от тях.

(2) Разрешение не се изисква при авария или при други обстоятелства, налагащи незабавно разтоварване изцяло или частично на стоките. В този случай митническите органи трябва да бъдат незабавно информирани.

(3) За целите на митническия контрол на стоките, включително и на превозните средства, на които те се намират, митническите органи могат да изискват по всяко време разтоварване и разопаковане на стоките.

Чл. 54. Стоките могат да бъдат вдигнати от мястото, на което са поставени първоначално, само с разрешение от митническите органи.

Глава десета.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ФОРМАЛНОСТИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО НАПРАВЛЕНИЕ ЗА СТОКИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ

Чл. 55. Чуждестранните стоки, представени пред митническите органи, трябва да получат допустимо митническо направление.

Чл. 56. (1) За манифестираните стоки трябва да бъдат извършени съответните формалности за получаване на митническо направление в следните срокове:

1. четиридесет и пет дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с морски транспорт;

2. двадесет дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с транспорт, различен от морския.

(2) Митническите органи в зависимост от конкретните обстоятелства могат да определят срокове, по-кратки или по-дълги от посочените в ал. 1. Продължаването не може да бъде по-голямо от действително необходимото за случая.

Глава единадесета.

ВРЕМЕННО СКЛАДИРАНЕ НА СТОКИ

Чл. 57. До получаване на митническо направление стоките, представени пред митническите органи, имат статут на "временно складирани стоки".

Чл. 58. (1) Временно складираните стоки могат да престояват само на местата и при условията, определени от митническите органи.

(2) Митническите органи имат право да изискват от лицето, при което се намират стоките, да обезпечи плащането на всяко митническо задължение, което може да възникне, на основание чл. 199, ал. 1, т. 5, 6 и 7, както и данъци и акцизи.

Чл. 59. Временно складираните стоки не могат да бъдат обект на обработка, различна от тази, предназначена да осигури запазването им в непроменено състояние, без да се променят първоначалният им вид или техническите им характеристики. Тази разпоредба не ограничава прилагането на чл. 49.

Чл. 60. (1) За стоките, за които в срока по чл. 56 не са извършени съответните формалности за получаване на допустимо митническо направление, митническите органи поканват писмено с обратна разписка получателя на тези стоки с цел предприемане необходимите действия за извършване на съответните формалности в срок 30 дни от датата на получаване на поканата.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 стоките се считат за изоставени в полза на държавата.

(3) Когато получателят на стоките е чуждестранно лице, неизвестно лице, местно лице с неизвестен адрес или неоткрито на посочения адрес лице, покана по ал. 1 не се изпраща и стоките се смятат за изоставени след изтичането на три месеца от датата на манифестирането им.

(4) Митническите органи могат при поемане на отговорността и разходите от държателя на стоките да разрешат преместването им на друго място под митнически надзор до извършване на съответните формалности.

Глава дванадесета.

ЧУЖДЕСТРАННИ СТОКИ ПОД РЕЖИМ ТРАНЗИТ

Чл. 61. Разпоредбите на чл. 45, с изключение на ал. 1, както и на чл. 46-60 не се прилагат при въвеждането на стоки на митническата територия на Република България, поставени под режим транзит.

Чл. 62. След като чуждестранните стоки, движили се под режим транзит, достигнат своето местоназначение на митническата територия на Република България и след представянето им пред митническите органи съгласно действащите за транзит разпоредби, се прилагат разпоредбите на чл. 49 - 60.

Глава тринадесета.

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 63. Когато обстоятелствата го изискват, митническите органи имат право да постановят унищожаването на представените пред тях за митническо оформяне стоки, като уведомят за това държателя на стоките. Разходите по унищожаването на стоките са за негова сметка.

Чл. 64. Когато митническите органи установят, че на митническата територия на Република България са въведени неправомерно или са отклонени от митнически надзор стоки, те предприемат нормативно предвидените действия, включително и продажбата им.

Част четвърта.

МИТНИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ

Дял първи.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 65. (1) Ако няма нормативни ограничения или забрани, стоките могат, при определени в този закон условия, да получат поисканото митническо направление независимо от техния вид, количество, произход, отправно място или местоназначение.

(2) Алинея 1 не изключва прилагането на забрани или ограничения във връзка с опазването на националната сигурност, обществения ред и морала, на живота и здравето на хората, на животните и растенията, както и на националното богатство, представляващо художествена, историческа и археологическа ценност, и със защитата на индустриалната и интелектуалната собственост.

(3) При осъществяване на митнически контрол по ал. 2, ако друго не е предвидено, митническите органи могат да отложат с мотивирано решение за срок до пет работни дни разрешаването на исканото за стоките направление, като незабавно уведомяват органите, компетентни по осъществяването на надзора или контрола, свързан със съответните забрани или ограничения.

Дял втори.

МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМИ

Глава четиринадесета.

ПОСТАВЯНЕ НА СТОКИТЕ ПОД МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ

Чл. 66. (1) Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим.

(2) Местните стоки, декларирани за износ, временен износ, пасивно усъвършенстване, транзит или митническо складиране, се намират под митнически надзор от момента на декларирането им пред митническото учреждение до напускането им на митническата територия на Република България или унищожаването им, или до анулирането на митническата декларация.

Чл. 66а. (1) Директорът на Агенция "Митници" със заповед може да определи отделни митнически учреждения, които извършват митническата дейност по отношение на определени видове стоки и/или в зависимост от митническите режими, под които те ще бъдат поставени.

(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 67. (1) Декларирането пред митническите учреждения се осъществява:

1. писмено;

2. по електронен път;

3. устно;

4. чрез друго действие, с което държателят на стоките изявява своето желание да ги постави под митнически режим.

(2) Условията и редът за деклариране в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се определят в правилника.

Раздел I.

Писмено деклариране по нормалната процедура

Чл. 68. (1) Писменото деклариране се извършва с митническа декларация по образец и ред, определени от министъра на финансите.

(2) Митническата декларация трябва да бъде подписана и да съдържа всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите на митническия режим, за който стоките са декларирани.

(3) Към митническата декларация трябва да бъдат приложени всички документи, нормативно определени за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.

Чл. 69. Митническите декларации, оформени съгласно чл. 68, се приемат незабавно от митническите органи, ако декларираните стоки са представени пред тях.

Чл. 70. (1) Декларирането може да се извърши от лице, включително и от негов представител, което може да представи или да нареди да се представят пред компетентните митнически органи стоките и всички документи, необходими за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.

(2) Когато приемането на митническата декларация води до конкретни задължения за определено лице, декларирането трябва да се извърши от това лице или за негова сметка.

(3) Деклараторът трябва да бъде местно лице. Това условие не се изисква за лица, които:

1. извършват деклариране за транзит или за временен внос; или

2. декларират стоки в редки случаи и ако митническите органи считат декларирането за допустимо.

Чл. 71. (1) След приемане на митническата декларация по искане на декларатора митническите органи могат да му разрешат извършването на една или повече поправки в декларацията. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

(2) Не се допуска поправка, когато искането е направено, след като митническите органи са:

1. информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките;

2. констатирали неточност на данни в декларацията;

3. разрешили вдигането на стоките.

Чл. 72. (1) Митническите органи по искане на декларатора анулират приетата митническа декларация, когато деклараторът докаже, че стоката е била декларирана погрешно за съответния митнически режим или че поради особени обстоятелства оставането й под декларирания митнически режим е неоправдано.

(2) Когато митническите органи са информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките, искането за анулиране на декларацията може да бъде прието след извършването на тази проверка.

(3) Декларацията не може да бъде анулирана след разрешението за вдигане на стоките освен в случаите, уредени в правилника.

(4) Анулирането на декларацията не е пречка за прилагане на наказателните разпоредби.

Чл. 73. За дата на прилагане на разпоредбите на митническия режим, под който стоките са декларирани, се счита датата на приемането на декларацията от митническите органи, освен ако с нормативен акт е предвидено друго.

Чл. 74. За проверка на приетите декларации митническите органи имат право да извършват:

1. документен контрол на декларацията и придружаващите я документи. Митническите органи имат право да изискват от декларатора представянето на други документи за проверка на истинността на данните в декларацията;

2. проверка на стоките и вземане на проби за анализ или контрол.

Чл. 75. (1) Транспортирането на стоките до местата за извършване на проверки и за вземане на проби, както и всички операции, необходими за извършването на проверки и за вземането на проби, се осъществяват от декларатора и на негова отговорност. Направените разходи са за сметка на декларатора.

(2) Деклараторът има право да присъства при проверката на стоките и при вземането на пробите. Митническите органи могат да изискват присъствието на декларатора или на негов представител при проверката и при вземането на пробите за улесняване извършването на проверката.

(3) Когато пробите са взети съгласно действащите разпоредби, митническите органи не дължат обезщетения, но заплащат разходите за направения анализ или контрол.

Чл. 76. (1) Когато предмет на проверката са част от стоките, включени в една декларация, резултатите от проверката са валидни за цялото количество стоки по тази декларация.

(2) Деклараторът може да поиска допълнителна проверка на стоките, когато счита, че резултатите от частичната проверка не са валидни за останалата част от декларираните стоки.

(3) За прилагането на ал. 1, когато в декларацията са включени няколко вида стоки, данните за всеки вид се считат за отделна декларация.

Чл. 77. (1) Резултатите от проверката на декларацията са основание за прилагане на митническия режим, под който се поставят стоките.

(2) Когато не се извършва проверка на декларацията, основание за прилагане на съответния митнически режим са данните, обявени в декларацията.

Чл. 78. (1) Митническите органи вземат необходимите мерки за идентифициране на стоките, когато това е необходимо, за осигуряване спазването на условията за митническия режим, под който стоките се декларират.

(2) Средствата за идентифициране, поставени върху стоките или в товарните помещения на превозните средства, могат да бъдат сваляни или унищожавани само от митническите органи или с тяхно разрешение. Тази разпоредба не се прилага в случаите на непреодолима сила или при други непредвидими обстоятелства с цел опазване на стоките и превозните средства.

Чл. 78а. (1) Митническите органи отлагат с мотивирано решение даването на разрешение за вдигане на декларирани за режим внос стоки и незабавно уведомяват компетентните органи по надзора на пазара, когато при извършване на проверката установят, че:

1. стоките показват определени характеристики, които пораждат основателни съмнения за наличие на сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността в случай на тяхната употреба в нормални и предвидими условия, или

2. стоките не се придружават от документите, изисквани съгласно правилата за безопасност, или не са маркирани в съответствие с тези правила.

(2) Когато в случаите по ал. 1 компетентните органи по надзор на пазара счетат, че стоките не представляват сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността, митническите органи разрешават вдигането на стоките, при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности за поставяне под режим внос.

(3) В случай че в срок до три работни дни считано от деня, следващ действията по ал. 1, митническите органи не са уведомени от компетентните органи по надзора на пазара за предприети от тях мерки, вдигането на стоките се разрешава, при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности за поставяне под режим внос, предвидени в действащото законодателство.

(4) Митническите органи не разрешават вдигането на стоките и поставянето им под режим внос, когато са уведомени от компетентните органи по надзора на пазара, че стоките представляват сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността и за тях са предприети мерки за забрана пускането им на пазара. В тези случаи митническите органи поставят върху фактурата и върху другите придружаващи стоките документи текста "Опасен продукт - режим внос не е разрешен".

(5) Митническите органи не разрешават вдигането на стоките и поставянето им под режим внос и когато са уведомени от компетентните органи по надзора на пазара, че стоките не съответстват на действащите правила за безопасност и за тях са предприети мерки за забрана пускането им на пазара. В тези случаи митническите органи поставят върху фактурата и върху другите придружаващи стоките документи текста "Продукт, несъответстващ на изискванията - режим внос не е разрешен".

(6) Разпоредбите на този член се прилагат по отношение на стоки, за които митническите органи са били предварително уведомени от органите по надзора на пазара, че подлежат на контрол за спазване на правилата за безопасност. Уведомяването се извършва по ред, съгласуван между митническите органи и органите по надзора на пазара.

(7) Разпоредбите на този член се прилагат, доколкото в нормативен акт не �