Закон за местните данъци и такси |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
(В сила от 01.01.1998 г. посл. изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г.) Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Раздел I. Местни данъци Чл. 1. В общинския бюджет постъпват следните местни данъци: 1. данък върху недвижимите имоти; 2. данък върху наследствата; 3. данък върху даренията; 4. данък при възмездно придобиване на имущество; 5. данък върху превозните средства; 7. други местни данъци, определени със закон. Чл. 2. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. Чл. 3. Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в "Държавен вестник". Чл. 4. (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. (2) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (3) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. (4) Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. (5) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. (6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания по прилагането на този закон. (7) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е общинският съвет. Чл. 5. (1) Данъчната оценка съгласно приложенията към закона може да се измени, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти се увеличи или намали с повече от 20 на сто с натрупване за периода от последната им промяна. (2) Индексът по ал. 1 се определя от Националния статистически институт. Раздел II. Местни такси Чл. 6. (1) Общините събират следните местни такси: а) за битови отпадъци; б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; в) за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, домове за социални грижи, лагери, общежития и други общински социални услуги; г) за добив на кариерни материали; д) за технически услуги; е) за административни услуги; ж) за откупуване на гробни места; з) туристическа такса; и) за притежаване на куче; к) други местни такси, определени със закон. (2) За всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена. Чл. 7. (1) Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. (2) Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на този закон. Чл. 8. (1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. (2) За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите. (3) Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес. (4) В случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи. (5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. (6) Общинският съвет може да освобождава отделни категории граждани изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9. Чл. 9. Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Чл. 9а. (1) Местните такси се събират от общинската администрация. (3) Приходите от местните такси постъпват в бюджета на общината. (4) Кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението. (5) Общинският съвет издава разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година. Чл. 9б. Невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (2) Вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) Актът за установяване на вземането може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 9в. Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, събраната такса постъпва в приход на общинския бюджет. Глава втора. МЕСТНИ ДАНЪЦИ Раздел I. Данък върху недвижимите имоти Чл. 10. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията. (2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост. (3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. (4) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително. Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. (2) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот. (3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. (4) При концесия данъчно задължен е концесионерът. Чл. 12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си. (2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите. Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. Чл. 14. (1) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. (2) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. (3) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32. (4) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. Чл. 15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. (2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. Чл. 16. (1) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1. (2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната. Чл. 17. Предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната. (2) За жилищните имоти лицата по ал. 1 подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14. (3) За нежилищните имоти по чл. 11, ал. 2 предприятията подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14, ал. 1, и след съобщаването на данъчната оценка от служителя на общинската администрация я посочват в декларацията по ал. 1. (4) Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в общината по местонахождението на имота съгласно декларираните данни. Чл. 18. (1) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи. (2) При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок. (3) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър. Чл. 19. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи. (2) (Отм.) (3) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година. Чл. 20. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица. Чл. 21. (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е отчетната им стойност, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. (2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2. (3) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2. (4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица. Чл. 22. Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер 1,5 на хиляда. Чл. 23. Данъкът по чл. 14, ал. 1 и 3 и чл. 17, ал. 2 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител. Чл. 24. (1) Освобождават се от данък: 1. общините, за имотите - публична общинска собственост; 2. държавата, за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък; 4. читалищата; 5. сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност; 7. сградите на Българския червен кръст; 8. сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност; 9. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната; 10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди; 11а. сградите - паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел; 12. музеите, галериите, библиотеките; 13. имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт; 14. стопанските сгради на земеделските производители, използвани за селскостопанска дейност; 15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация; 16. сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение за период от 5 години, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение; 17. недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите; 18. сградите, получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и Наредбата за сертифициране на сградите - за срок 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата; 19. сградите, получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и Наредбата за сертифициране на сградите - за срок 5 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата. (2) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност. (4) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти. (5) За имотите по ал. 1, т. 17, правото на собственост върху които е възстановено преди 1 януари 1999 г., петгодишният срок започва да тече от тази дата, а за имотите, собствеността върху които е възстановена след тази дата, този срок започва да тече от месеца, следващ месеца на възстановяването. Чл. 25. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление. (3) (отм.) (2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление. Чл. 26. (Отм.) Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1. Чл. 28. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: от 1 февруари до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим. (2) На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто. (3) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването. (4) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота. Раздел II. Данък върху наследствата Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани. (2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната. Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго. (2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор. (3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон. Чл. 31. (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците. (2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения. Чл. 32. (1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната. (2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито. (3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение. (4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му. (5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници. (6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка. (7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява. Чл. 33. (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва: 1. недвижимите имоти - по данъчна оценка съгласно приложение № 2; 2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка; 3. ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал; 4. превозните средства - по застрахователна стойност; 5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност; 6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации - по пазарна стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводни данни. (2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя. (3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява. (4) При поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта. Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат: 1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитори, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32; 2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32; 3. разноските за погребение в размер 1000 лв.; 4. предвидените в закона облекчения. Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството. (2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33. Чл. 36. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва: 1. за братя и сестри и техните деца - 0,7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.; 2. за лица, извън посочените в т. 1 - 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв. Чл. 37. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Чл. 38. (1) Освобождават се от данък: 1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия; 2. имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза; 3. обикновената покъщнина; 4. дребният земеделски инвентар; 5. библиотеките и музикалните инструменти; 6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен; 7. неполучените пенсии на наследодателя; 8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава. (2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник. (3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри. Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му. Чл. 40. (1) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението. (2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1. Чл. 41. (1) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от общината, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната община в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя. (2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка "Живот", сключен от наследодателя в полза на трети лица. (3) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежали на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от общината по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен. Чл. 42. (отм) Чл. 43. Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на общината по местооткриване на наследството. Раздел III. Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин Чл. 44. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. (2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения. (3) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната като нови. (4) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти. (5) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи. Чл. 45. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител. (2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят. Чл. 46. (1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. (2) Имуществото се оценява, както следва: 1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2; 2. другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4, 4а и 5. (3) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1. Чл. 47. (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на: а) (отм.) б) 0,7 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца; в) 5 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "б". (2) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност. (3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението. Чл. 48. (1) Освобождават се от данък: 1. придобитите имущества от: а) държавата и общините; б) българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете "Майка и дете"; в) Българският Червен кръст; г) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания; д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници. 2. даренията за лечение на български граждани, както и на технически помощни средства за хора с увреждания; 3. даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани; 4. даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения; 5. обичайните подаръци; 6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон; 7. даренията в полза на народните читалища; 8. придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол; 9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел; 10. чуждите държави за придобиване на недвижими имоти - при условията на взаимност; 11. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството. (2) Когато имущество, получено по ал. 1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, посочена в ал. 1, или които са посочени като основание за освобождаване от данък. Чл. 49. Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес. (2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства. (3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му. Чл. 50. Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава. Чл. 51. (1) Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства. (2) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от движение на превозното средство. Раздел IV. Данък върху превозните средства Чл. 52. С данък върху превозните средства се облагат: 1. превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България; 2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища; 3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства. Чл. 53. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Чл. 54. (1) Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32. (2) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство. (3) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1. При кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава. (4) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При кражба и унищожаване на превозно средство, данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган, удостоверяващ съответното обстоятелство. (5) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици. (6) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация. (7) При подаване на декларацията по ал. 1 собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност - документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност. (8) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 9 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 1 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя. Чл. 55. (1) За леки автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва: 1. до 37 kW включително - по 0,34 лв. за 1 kW; 2. над 37 kW до 55 kW включително - по 0,40 лв. за 1 kW; 3. над 55 kW до 74 kW включително - по 0,54 лв. за 1 kW; 4. над 74 kW до 110 kW включително - по 1,10 за 1 kW; 5. над 110 kW - по 1,23 лв. за 1 kW. В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:
(2) За ремаркета на леки автомобили се заплаща следният данък: 1. товарно ремарке - 5 лв.; 2. къмпинг ремарке - 10 лв.; (3) За мотопеди се заплаща данък 10 лв., а за мотоциклети, както следва: 1. до 125 куб.см включително - 12 лв.; 2. над 125 до 250 куб.см включително - 25 лв.; 3. над 250 до 350 куб.см включително - 35 лв.; 4. над 350 до 490 куб.см включително - 50 лв.; 5. над 490 до 750 куб.см включително - 75 лв.; 6. над 750 куб.см - 100 лв.; (4) За триколка данъкът се определя от общото тегло: 1. до 400 кг включително - 4 лв.; 2. над 400 кг - 6 лв.; (5) За автобуси данъкът се определя в зависимост от броя на местата за сядане: 1. до 22 места, вкл. мястото на водача - 50 лв.; 2. над 22 места, вкл. мястото на водача - 100 лв.; (6) За товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса се заплаща данък по 10 лв. за всеки започнат тон товароносимост. (7) (Отм.) (8) (Отм.) (9) За седлови влекач и влекач за ремарке - в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:
(10) За специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, се заплаща данък 50 лв. (11) За автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона се заплаща данък 100 лв. (12) За трактори се заплаща следният данък: 1. от 11 kW до 18 kW включително - 5 лв.; 2. над 18 kW до 37 kW включително - 7 лв.; 3. над 37 kW - 10 лв. (13) За други самоходни машини се заплаща данък 25 лв. (14) За моторни шейни се заплаща данък 50 лв. (15) За товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т се заплаща данък в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:
Чл. 56. (1) За корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите, се събират по 1 лв. за всеки започнат бруто тон. (2) За корабите без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища, се събират по 1 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и по 0,1 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона. (3) За един джет се заплаща данък 100 лв. (4) За ветроходни и моторни яхти се заплаща данък по 20 лв. за всеки започнат бруто тон. (5) За скутери се заплаща данък по 2,70 лв. за киловат. (6) За влекачи и тласкачи се заплаща данък по 0,14 лв. за киловат. (7) За речни несамоходни плавателни съдове данъкът се определя по 0,5 лв. за тон максимална товароподемност. Чл. 57. За гражданските въздухоплавателни средства се заплаща данък, както следва: 1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети се заплаща данък по 20 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло; 2. за параплан - 12 лв.; 3. за делтаплан - 12 лв.; 4. за мотоделтаплан - 20 лв.; 5. за свободен балон - 30 лв.; 6. за планер - 30 лв. Чл. 58. (1) Освобождават се от данък превозните средства на: 1. държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица; 2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност; 3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията; 4. триколката или лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 1800 куб.см и с мощност до 74 kW. (2) (Отм.) (3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година. (4) За превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Чл. 59. (1) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление. (2) За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи, снабдени с "екодвигатели", съответстващи на стандартите "Евро 2", "Евро 3", "Евро 4" и "Евро 5", данъкът по чл. 55, ал. 5, 6, 9 и 15 се заплаща с 50 на сто намаление. (3) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5, при условие че не се използват за други цели. Чл. 60. (1) Данъкът се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим. На предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка от 5 на сто. (2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение. (3) (Отм.) (4) (Отм.) (5) За унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган. (6) Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. (7) (отм.) (8) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2. (9) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. Чл. 61. Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 2 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство. Раздел V. Пътен данък (отм.) Глава трета. МЕСТНИ ТАКСИ Раздел I. Такса за битови отпадъци Чл. 62. Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Чл. 63. (1) За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. (2) Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Чл. 64. (1) Таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62. Чл. 65. (Отм.) Чл. 66. (1) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. (2) (Отм.) (3) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. (4) (отм.) (5) Одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата. Чл. 67. (1) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. (2) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. (3) При определяне размера на таксата в зависимост количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3. (4) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Чл. 68. Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината. Чл. 69. (1) Таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет. (2) Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане. Чл. 70.(Отм.) Чл. 71. Не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Раздел II. Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение Чл. 72. Таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост. Чл. 73. (1) Таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в чл. 72. (2) Зоните по ал. 1 се определят от общинския съвет. Чл. 74. (Отм.) Чл. 75. (Отм.) Чл. 76. (Отм.) Чл. 77. (Отм.) Чл. 78. (Отм.) Чл. 79. (1) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период. (2) При ползване на мястото повече от месец таксите се плащат месечно. (3) (Отм.) Чл. 80. Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това. Раздел III. Такси за детски ясли, детски градини, домове за социални грижи, лагери и други общински социални услуги Чл. 81. За ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси. Чл. 82. (Отм.) Чл. 83. (Отм.) Чл. 84. (1) За ползване на лагери от ученици се заплаща такса на ден в размер, определен от общинския съвет съгласно чл. 7, 8 и 9. Чл. 85. Учениците, които ползват общежития, заплащат месечна такса в размер, определен от общинския съвет, съгласно чл. 7, 8 и 9. Чл. 86. (1) Лицата, ползващи общински социални услуги, заплащат месечна такса в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице. (2) Реалната издръжка на едно лице включва месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, с изключение на даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица. Чл. 87. (1) Дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето. Чл. 88. (Отм.) Чл. 89. (Отм.) Чл. 90. Лицата, настанени в частни пансиони или социални патронажи, заплащат суми по договаряне. Чл. 91. За настаняване в заведение или помещения за отрезвяване се събира такса на ден. Чл. 92. Таксите по този раздел се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общинския бюджет до 10-о число, а тези по чл. 86 - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Раздел IV. Туристическа такса Чл. 93. Таксата се заплаща за ползване на средство за подслон, място за настаняване и туристическа хижа по смисъла на Закона за туризма. (2) Приходите от туристическата такса се внасят по бюджетната сметка на общините. (3) Приходите от туристическата такса от средствата за подслон, местата за настаняване и туристическите хижи на територията на общината се разходват съгласно ежегодно приеманата общинска програма за развитие на туризма единствено за: 1. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местни пътища, свързващи курортите с аерогари, железопътни гари и автогари, както и с паметници на културата и на историческото наследство; 2. изграждане на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване; 3. опазване, поддържане и развитие на зелените площи; 4. санитарно-хигиенни мерки; 5. реклама на туристически обекти, намиращи се на територията на общината, в страната и чужбина. Чл. 93а. (1) Размерът на таксата се определя с решение на общинския съвет не по-късно от 30 юни на предходната година. (2) Ако общинският съвет не определи таксата в срока по ал. 1, за следващата година остава в сила размерът на таксата, действаща през предходната година. (3) В случаите на чл. 93, ал. 3 общинският съвет определя размера на таксата след предварително съгласуване с общинския съвет по туризъм в процеса на приемане на годишната програма за развитието на туризма. Чл. 94. Таксата се заплаща от всяко лице, ползващо средство за подслон, място за настаняване или туристическа хижа, едновременно със заплащането на услугата. Чл. 95. (Отм.) Чл. 96. (Отм.) Чл. 97. Таксата се събира от физическите и юридическите лица, които предлагат услугата нощувка в средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи, и се внася по бюджетната сметка на общините до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е събрана. Раздел V. Такси за добив на кариерни материали Чл. 98. Таксите се заплащат за добив на кариерни материали, включително добивани от дъното на водоеми. Чл. 99. (1) Таксите се заплащат от физическите или юридическите лица, които добиват кариерни материали. (2) Лицата, на които е предоставена концесия, включваща и добив от съответното находище, не дължат такси по този раздел. Чл. 100. Таксите се определят поотделно за всеки вид кариерен материал върху брутния добив, определен: 1. по регистрите на производството, които всяка кариера води задължително; 2. по количествата във временните или еднократните разрешения за добив на кариерните материали. Чл. 101. Размерът на таксите се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9: 1. за речен и кариерен пясък, чакъл и баластра; 2. за кварцов пясък за стъкларство и пясък за чистене на метални предмети; 3. за пясъчно-глинести материали за производство на тухли, керемиди и капаци, вътрешна и външна мазилка; 4. за глина; 5. за леярна пръст; 6. за ломен, трошен и мозаичен камък от седиментни, еруптивни, пясъчни и други скали; 7. за обикновени камъни от варопясъчници, варовици, травертити, доломити, мрамори, арагонити, черупчести варовици, конгломерати и други за вътрешна и външна облицовка; 8. за варовици, мергели, калцити за добиване на вар; 9. за варовици, мергели, глинесто-песъчливи материали за добиване на цимент; 10. за камъни за добиване на: а) павета; б) валяци, воденични камъни, точила, брусове; в) цокли, корнизи, стъпала и други от пясъчници, трохиди, мергели, мрамори и други от седиментни скали; г) цокли, корнизи, стъпала и други от гранити, сиенити, базалти, диорити, риолити, андезити и други от твърди еруптивни скали; д) плочи за тротоари и покриви. Чл. 102. Таксите се заплащат: 1. ежемесечно - в случаите по чл. 100, т. 1; 2. преди добива на кариерните материали в случаите по чл. 100, т. 2. Чл. 103. Таксите се внасят в приход на общинския бюджет по местодобиването на кариерния материал до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е добит. Раздел VI. Такси за технически услуги Чл. 104. Таксите се заплащат за техническите услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии. Чл. 105. Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането. Чл. 106. Освобождават се от такси за технически услуги държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст. Чл. 107. Размерът на таксите за технически услуги се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9: 1. за издаване на скица за недвижим имот; 2. за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване; 3. за презаверяване на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца; 4. за определяне на строителна линия и ниво на строеж: 5. за издаване на удостоверения за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство; 6. за заверяване на преписи от документи и на копия от планове и документацията към тях; 7. за издаване на разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия - маси, павилиони, кабини и др.; 8. за издаване на разрешение за строеж, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради и помещения в тях. Чл. 108. Не се заплаща такса за технически услуги при: 1. допълване (поправки) на одобрен кадастрален план; 2. писмо до съда за издаване на изпълнителен лист за вземания по влязла в сила оценка; 3. освидетелстване на строежи като негодни за ползване, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, когато специализираната комисия установи, че тези условия са налице; 4. отчуждаване на недвижими имоти за строителство и обезщетяване на правоимащите; 5. изменение и отмяна на влязла в сила заповед за отчуждаване и обезщетяване и нова оценка на отчужден недвижим имот; 6. определяне на обезщетения за придаваеми недвижими имоти към парцел по дворищнорегулационен план и за техникоустройствени мероприятия; 7. даване на устни справки за кадастралното, регулационното и градоустройственото положение на недвижими имоти; 8. даване на предварителна информация по въпроси на техническото обслужване. Чл. 109. (1) Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с нормативен акт, се определя с решение на съответния общински съвет, но не може да надвишава 1 месец. (2) При неспазване на срока по ал. 1 размерът на таксата за тях се намалява с 1 на сто на ден, считано от деня на забавянето, но не повече от 30 на сто от пълния й размер. Раздел VII. Такси за административни услуги Чл. 110. (1) За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси: 1. за издаване на удостоверение за наследници; 2. за издаване на удостоверение за идентичност на имена; 3. за издаване на удостоверение, че не е съставен акт за раждане или акт за смърт; 4. за издаване на дубликати на удостоверение за раждане или за граждански брак, както и за повторно издаване на препис-извлечение от акт за смърт; 5. (отм.) 6. за издаване на удостоверение за семейно положение; 7. за издаване на удостоверение за родствени връзки; 8. за адресна регистрация и/или издаване на удостоверения за постоянен или настоящ адрес. 9. за заверка на покана-декларация за посещение на чужденец в Република България; 10. за заверка на покана-декларация за частно посещение в Република България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или един от тях са от българска народност; 11. за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина; 12. за всички други видове удостоверения по искане на граждани; 13. за преписи от документи. (2) Не подлежат на таксуване следните услуги: 1. съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане; 2. съставяне на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак; 3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис - извлечение от него; 4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние; 5. учредяване на настойничество и назначаване на попечител; 6. поддържане на регистъра на населението; 7. отразяване на промяна на име в регистрите по гражданското състояние на населението; 8. издаване на удостоверение за наследствена пенсия. Чл. 111. По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. Чл. 112. За издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък се заплаща такса. Чл. 113. (1) За издаване на разрешения и за упражняване на дейности се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет, при спазване на следните принципи: 1. размерът на таксите се определя въз основа на разходите, извършвани от общината за обработката на документите и за контрола по спазването на изискванията за извършване на дейността; 2. при прекратяването на дейността на даден търговски обект общината възстановява частта от годишната такса, пропорционална на периода, през който дейността не се осъществява; 3. при сезонна работа годишната такса се заплаща в размер, пропорционален на периода на извършването й. (2) Таксите по ал. 1 са: 1. първоначална - за издаване на разрешение за търговия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия; 2. годишна - за контрол по спазване на изискванията за извършване на следните дейности: а) търговия с тютюневи изделия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия; б) складиране, съхраняване, лагеруване и търговия на едро на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки; в) търговия на дребно с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки; г) търговия със спиртни напитки в заведенията за хранене и развлечения; 3. дневна - за временен щанд за продажба на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки на панаири, събори, рекламни кампании на фирми и други подобни. (3) За годината на издаване на разрешението или на започване на дейността годишната такса се заплаща в размер 1/12 част от годишната такса за всеки пълен месец до края на годината, включително месеца на издаването. (4) Лицето не може да започне дейност преди издаване на разрешението. Разрешението се издава след представяне на документ, удостоверяващ липсата на данъчни задължения, както и на други финансови задължения към общината, декларирани или установени от компетентен орган към датата на издаване на удостоверението. Чл. 114. Първоначалната такса по чл. 113, ал. 2, т. 1 се заплаща при предявяване на искането за издаване на разрешение, а годишната такса по ал. 2, т. 2 - до 31 януари. Чл. 115. За издаване на удостоверения, когато това е предвидено в закон, и за заверка на документи се заплаща такса. Раздел VIII. Такса за притежаване на куче Чл. 116. (1) За притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище. (2) Освобождават се от такса собствениците на кучета по чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Чл. 117. В тримесечен срок от датата на придобиването на куче собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище. Чл. 118. (1) Таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването. (2) Приходите от събраните такси по ал. 1 се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета. Чл. 119. (Отм.) Раздел IX. Такси за гробни места Чл. 120. (1) За ползване на гробни места над 8 години се заплащат еднократно такси, както следва: 1. до 15 години; 2. за вечни времена; 3. за ползване на семейни гробни места: 4. за придадени по регулация маломерни гробни места - съответната част от таксата, определена за гробното място. (2) За урнов гроб се заплащат таксите по ал. 1, т. 1 и 2, намалени с 50 на сто. Чл. 121. Таксите се събират от съответните служби на общината, стопанисваща гробищните паркове. Раздел X. Такса за охрана и опазване на земеделски имоти Чл. 122. (Отм.) Глава четвърта. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 123. (1) Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. (2) За неподаване на декларация по чл. 17, за неподаването й в срок, както и за посочване на неверни данни, довели до определяне на данъка в по-малък размер, ръководителите и счетоводителите на предприятията се наказват с глоба от 20 до 200 лв. (3) Който декларира данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лева, а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева. Чл. 124. (1) Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказват с глоба от 10 до 500 лв. (2) (Отм.) (3) За нарушение по чл. 41 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв. Чл. 125. При укриване на част от цената при получаване на имущества по дарение или по възмезден начин на страните се налага глоба в двойния размер на дължимия данък върху укритата част. Чл. 126. (Отм.) Чл. 127. (1) При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева. (2) Не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон. Чл. 128. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица. (2) (отм.) (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (4) Приходите от глоби и имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината, постъпват в приход на бюджета на общината. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на този закон: 1. "Предприятия" са лицата по смисъла на Закона за счетоводството. 2. "Основно жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината. 3. "Семейство" са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак. 4. "Земеделски производители" са физически или юридически лица, които произвеждат земеделска продукция за реализация на пазара. 5. "Пазарна стойност" е цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението. 6. "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 7. "Битови отпадъци" са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите. 8. "Едрогабаритни" са битовите отпадъци, които поради своите размери или тегло не могат да се поставят в съдовете за битови отпадъци или създават затруднения при товаренето им. 9. "Съдове за битови отпадъци" са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране. 10. "Редовни автобусни линии" са превозите, които се извършват по определен маршрут и разписание. 11. "Личен доход" са всички доходи на лицата с изключение на: а) добавката за чужда помощ на лицата с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ; б) сумите, които лицата, настанени в домове за социални грижи, получават като възнаграждение в трудовотерапевтичен процес; в) помощите, определени с акт на Министерския съвет; г) даренията с хуманитарна цел, направени на лицата, ползващи услугите на заведенията за социални грижи и формите за социално обслужване; д) еднократно изплащаните допълнителни суми към пенсиите по решение на Министерския съвет. 12. "Прилежащ терен" по смисъла на чл. 10, ал. 3 е застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота. 13. (отм.) 14. (отм.) 15. "Пълните разходи" включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||